Избодох всичките
очи на любовта,
страстта изяде
всичкото месо на есента
и аз останах слаб
стожер на съблазънта
с оръфано тяло
и жалка суета.
Отиде си и спомена
за тебе тлъст
и прясно топъл.
Прелитаха и гъските
на любовта,
сякаш бяха наши деца.
Окапаха илюзии
назрели,
тях дъвчихме ги
като кокали на съвестта.
Но таз невинност твоя -
пазя и досега,
тя опият достоен
на сърцето ми е
и възкресител на страстта.