Там на старата глогинка
свря се днес една калинка.
Заизкачва се нагоре
и под нос се размърмори:
- Оле, калко са бодли!
Как бодат ме кат стрели!
Де ми трябваше тук да прелетя?
Страх ме е да не се осакатя!
Докато туй изрече
и скъса тъничкото си елече -
на тревата нападаха точки черни,
но далече бяха приятелите верни
в бедата да се притекат
и помощта си да окажат.
Заплака малката калинка,
там - на старата глогинка.
Чу я Зайко отдалече
и на помощ бързо се притече.
Лапичка на калинката подаде
и с любов, приятелство й даде.
- Стъпи, калинке, тук,
ще те принеса до стария ни бук.
Там Бухльо точките ти ще зашие
и с/ъс/ бинт ще ги увие.
Спря да плаче малката калинка,
измъкна се от старата глогинка,
на зайовата лапичка стъпи
и на Зайка рече: - Скъпи,
ти приятел верен си! В беда
не оставяш ни животинка.
Не мога да те възнаградя,
но те обичам от душа!
- Благодаря, калинке мила,
в сърцето добро свила
едно кътче и за мен
в тоз нещастен за тебе ден!
После Зайко точките събра
и отнесе калинката при бухала.
Той се смръщи недоволно:
- Как така се подреди?
Казвай ти и не лъжи!
- Стана, Бухльо, някак си неволно...
Моля те, не ми крещи!
Я по-добре ме утеши -
точките заший ми бързо,
с поглед строг не ме плаши!
Бухльо за работа се хвана -
не зашита точка не остана.
\"Ох\" и \"ах\" въздишаше калинката,
дето точките съдра там на глогинката.
После на Бухльо благодари
от сърце и през сълзи.
И политна волна и щастлива
над гората стара, но така красива.
Стигна чаааак до една узряла нива... :)
Галина Петрова
29.08.2013 г.