Потъвам, сънувам, със тебе, без тебе
и все ми е чудно дали ще съм будна
когато те срещна или те посрещна
във моята тъжно-усмихната къща.
Вратата отворена е към звездите,
полъхът носи студения вятър
дето понякога тайничко скита се
сред аромата на кухнята.
Там съм положила в шепа канела
ябълки сочни за устни пресъхнали.
С малко усмивки и бяла дантела
нека обвием душите настръхнали.
Със тебе, все с тебе...