Беше лято навън.
Нямаше саксофон.
Нямаше телефон.
Тишината раздра мрака.
А луната –
сякаш се хили насън
и звездите пригласят.
Тогава щурците онемели
запяха любовния звън,
гората проплака
в къпиново сладко,
чу се зов на елен...
Беше лято. Самотно
и тъжно без мен.

31.08.2013, Рая Вид