Държиш ли да съм твоят малък Ад?!
(Големият го поверих. На нея.)
Във огъня на онзи душегуб – кошмар.
С най-тихите ти сълзи, не излеяни.
Държиш да бъде твоят малък Рай.
С смокините, змиите, ябълките недозрели.
Но всъщност само Ева съм. А тя коя?!
(Адам отдавна вече не е между живите…)
Смокините са стари и не раждат плод.
Със тях и голотата ѝ не ще прикриеш.
За Рая, чувала съм, друг различен епизод.
А ти във него не играеш. И не тѝ по силите.
Змии се раждат. Все с откъснати опашки.
И ябълките киселеят при отхапване.
Аз затова е най-добре да бъда себе си.
За теб е ясно. Просто до… прецакване.