Щурчетата дочуваш ли от дъното на своя сън самотен, скитнико? Дочуваш ли чакалите и прилепите? В какъв ли облик стигат те до тебе, скитнико? Зелените врати в сърцето си затръшнал си отдавна. И сега не можеш да се върнеш в своя бог. В спокойните си бездни не умееш да потъваш. Не умееш да пътуваш с буден разум в сънищата си и да ги сътворяваш сам. Скитнико, изгниха ли зелените врати в сърцето ти или ти сам това си си въобразил? Въобразил си си свирепи вълци и вампири - цял оркестър лунатици. Но поспри така - сред самотиите си. Спри! И пробвай да потънеш. Изгревът би близнал снеговете ти, ако се осмелиш.