Щурчетата дочуваш ли
от дъното на своя сън самотен,
скитнико?
Дочуваш ли чакалите и прилепите?
В какъв ли облик стигат те до тебе,
скитнико?
Зелените врати в сърцето си
затръшнал си отдавна.
И сега не можеш да
се върнеш в своя бог.
В спокойните си бездни
не умееш да потъваш.
Не умееш да пътуваш
с буден разум в сънищата си
и да ги сътворяваш сам.
Скитнико, изгниха ли
зелените врати в сърцето ти
или ти сам това си си въобразил?
Въобразил си си
свирепи вълци и вампири -
цял оркестър лунатици. Но
поспри така - сред самотиите си.
Спри! И пробвай да потънеш.
Изгревът би близнал
снеговете ти, ако
се осмелиш.