Както си вървях със старостта -
някъде по пътя за Оттатък,
кацна ми на рамо любовта,
трепна ми събудена душата.

Господи, шегуваш ли се с мен,
или тъй било ми отредено -
влюбена до сетния ми ден,
вечно да пресичам на червено?

Гледат ме с усмивка под мустак.
Аз разбирам и не им се сърдя.
Как да знаят те, че любовта
може и смъртта назад да върне?