Морето пак е тихо, огледално,
примамващо във своите обятия,
във своята утроба изначална,
що носела живота във зачатие.

Морето е  неистово спокойно,
къдриците му само леко шават,
надиплено от ручеи безбройни,
които в неговите бездни плават.

Там слънцето разлива акварели
и алено се къпе в хоризонта.
И облаците сякаш са прегрели
и озаряват ярки Хелеспонта.

Тук бризът гали, с пръстите си свежи
подръпва палаво коси и дрехи.
И времето е пълно със копнежи,
облечено във рицарски доспехи.

Морето е с повърхност огледална -
на метър е студеното течение.
Че Август в тишината нереална
плувците дебне мъртвото вълнение.