Смълчано и с петички боси присяда утрото на кея.
Прозява се до млечно бяло. Изпълва ме в съня вкуса му.
Не сме се виждали отдавна. Или предчувствие си само?
С дъха ми сетен ще изчезнеш. И няма да те доживея.
Отмята балната си рокля - не казва ни адрес, ни име
една флиртуваща надежда с категоричното ми \"няма\".
Компанията си споделям с реалността бездушно пряма.
Но ако тя не те смущава, рискувай смело - покани ме!
Спести прелюдиите смешни, ще ги приема с неохота.
Не струвам нищо и навярно ще стигне върнатото ресто
и за таксито щом ти стана безлична и безинтересна.
Но ако искаш да останеш, не чакай още сто живота...
Дъждецът зърва през стъклото една неподредена стая,
в която място за мечтите и думите ни не достига.
Но има онзи дъх пространство за няколко спокойни мига.
за чехлите ти, четивото и мен пред чашата ти с чая..
8.4.13 @>-->>--