О, как ми липсваше дивната песен
на моята обична, вековна гора!
Вече мирише отново на есен,
и тънка мъгла обвива върха!
А аз, опряла гърба си на бука -
моя стар, верен приятел, другар,
питам се, защо ли само тука,
на света се чувствам господар?
Тук всяка глътка въздух ми е сладък,
и всеки залък - блага тишина!
Далече от света, вече тъй жалък,
щастлива съм отново у дома!..
Таня Банкова