През полянка в/ъв/ горичка
тече мъничка рекичка.
Рибки там щастливо се премятат,
жабки - гласовито крякат,
рачета - мустаци вият,
камъчета по дъното се крият...
Рекичката - бистра, красива
през полянката тичаше щастливо.
Но не щеш ли, попадна в беда
тази тъй усмихната река!
В тъмна нощ до нея приближи
тайнствен камион без светлини.
В реката нещо той изсипа,
а рекичката тъжно изхлипа.
Кой бе злосторника? - Не го видя
тази тъй миловидна река...
Кой да го хване на мига?
Кой да й помогне в тази тъмнина?
Рибките тревожно главите си показаха.
Люспите блестящи с чернилка се оказаха.
Раци, жабчета - всички се омазаха.
Тези мръсотии живота им смазаха.
Едва дочакаха да съмне...
А до брега - боклуци, смрад...
Ох, към кого да се обърнат
за помощ по проблема тъй не драг?
Отдалеч дочуха песен гръмогласна.
Меца с/ъс/ кобилица през рамо,
вървеше щастливо с песен прекрасна
към реката с два котела само.
Но стъписано се спря.
- Ах, какво е станало с/ъс/ таз река?! -
завайка се Меца гръмовно,
затюхка се тя недоволно.
- Кой злосторник сторил е това?
Откъде ще пият животните вода?
Толкова е мръсно наоколо всичко!
Боклукът не ще се изчисти самичък...
Я, следите аз да проследя
и ще хвана злосторника на часа!
Захвърли кобилицата с менци на брега
и по следите тръгна покрай скръбната река.
До вълчовата дупка стигна.
Камионът шеговито й намигна.
- Ела, де, Мецо, що стоиш?
Заключил се е, не ще го изплашиш.
- Аз... Няма да му сторя нищо.
ще се държа съвсем прилично.
Само през прозореца му ще нахлуя
и... от бой ще го подуя.
Тоз мизерник зъл, непоносим,
дето станал е тъй нетърпим!
Абе, що ли ще се цапам
с/ъс/ лапи аз да го налагам?
Тук полиция ни трябва,
всичко друго е излишна врява.
И извади Меца джи-ес-ем-а,
да извика подкрепление -
там пред вълчово владение.
Лиско мигом долетя
с полицейската кола.
- Де е нарушителят, кажете!
Имам работа. Не ме бавете.
- Вътре е. Доволен хърка,
а на рибките живота той обърка.
Лиско пред вратата заговори:
- Ставай, Вълчо, да отвориш!
Тук полиция дойде
бързо да те отведе.
Вълчо сънен заговори:
- Нищо лошо не съм сторил!
- Я излизай да се разберем!
Наказание да ти изберем!
Ето,че вратата се отвори
и вълкът отново заговори:
- Нищо не съм сторил, разберете!
Оставете ме на мира, не ме съдете!
Лиско щракна белезниците на Вълчо
и към реката го подкара.
Меца припна с тях чевръсто
Вълчо да признае да накара.
Стигнаха рекичката нещастна.
Вълчо заоглежда боязливо.
Лиско го запита строго, властно:
- Чий боклук в реката се излива?
Вълчо за примигва виновато.
Реката заприличала на мръсно блато...
Що да каже? Как да се измъкне от конфуза?
Строга присъда сега ще му нахлузят.
- Слушай, Лиско - рече Меца - братко,
наказанието ще ти кажа тук накратко.
Вълчо реката да изчисти сам,
нищо че боклука е голям.
После дето трябва той да го извози
и реката няма веч да се тормози.
След месец рекичката щастлива
през гората припкаше красива,
чиста, бистра, весела, игрива
и доволна, пенлива, омайно дива...
Галина Петрова
м.август. 2013 г.