От мъничка троха изпросена,
през изгрева в дълбокото прогледнала,
магия юлска, сенокосна
в зеницата ти е заседнала.
Той странник често се наричаше,
нарамил раницата като кръст.
От книгите чудати сричаше,
разлистваше ги с тръпнещ пръст…
..........................................................
А утре вечер въртележката
под лампите ще заблести.
Съдбата ми, по-често тежка е,
но само в моите очи!
\"Спи морето, лятото преваля...\"