Лошо е когато на този свят си нямаш никой
на когото да разчиташ, който да ти е опора.
От помощ и подкрепа, когато имаш нужда
единствено на силите си да разчиташ.

Да няма къде утеха да намериш,
страховете си и мислите с кого да споделиш.
Когато най-тежко ти е и непосилно
без посока да трябва да вървиш.

Затова цени хората до себе си,
обичай ги тъй както, да си обичан копнееш ти.
И никога и за нищо  на света не допускай
да останеш сам и да си нямаш никой.

Калин Вълов