Грешна съм, знам, по-грешна от нощта
волна съм като щастлива птица,
рея  се над жaрките поля,
нося във гръдта си божия частица!
Силна съм, аз съм морска вълна
разбиваща се там в синевата
тиха съм, когато спя
и сънувам пъстри сънища и лято...
Бяла съм, по-бяла от дъжда,
на който всеки се прекланя в жaдно лято,
чиста съм, по-чиста от сълза
макар понякога отмивала петната...
Жадна съм за радост и простор
за горчиво, лятно вино,
пила съм го неведнъж и знам,
който го отпие, пак го иска!
Топла съм, по-топла от пещта.
в която моето сърце изгаря,
дива съм... и дива ще умра,
ако ме искаш, искай ме такава!