Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?

Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб?                              

***
Понякога е пусто в душата ми.
Като зима без сняг...
Като пролет без цветя...
Като лято без слънце...
Като есен без плодове...
Като небе без птици...
Като нощ без звезди...
Като тишина без взаимност...


***
Преди стиха е чувство...
Всеки стих иска да улови времето...
Хиляди чукчета млатят мозъка ми...
и спомените идват без покана...
когато съм центърът на фантазиите ти.
И мечтата!
Сега съм реалност...
А ме захвърляш в пространството...
Центробежната ми сила те увлича
и следваш моите превъплъщения...
Но небето ми е свито...
А толкова искам
да се присламча до топлината ти...

***
На края на хаоса
в дъното на душата
една мисъл
остана затворена...
И се залута...
И се замоли...
Един слънчев лъч ú отвори.

***
За кратко време... бяхме извън времето...
За кратък миг... бяхме във вечността...

                                           © Павлина Петрова