Валс бял, звучен, мелодичен,

валс на първата любов,

на отрязък романтичен

от живота ми суров!

 

Валс на трепетна надежда,

валс на шеметна мечта,

накъде ли ме повежда

една момчешка ръка?

 

Валс по дансинг със надвесен

виолетов балдахин,

валс, във който ме докосва

сякаш някой херувим!

 

Валс, във който ми партнира

най-желаният любим!

Ах, как споменът извира

все такъв, неугасим!

 

Валс, във който все въртя се

до полуда, до безкрай,

в който няма бели власи,

в който има само май!

 

Валс – завърта ме, говори

той единствен, той един –

в ясписовите простори,

във море от турмалин!

 

Валс на приказни герои

и на юношеска страст!

Две ръце прегръщат мои

в танц, в прегръдка, във захлас.

 

Валс! Валсира Пепеляшка,

с принц, не! – с граф един с мундир,

като рускaта Наташка

от роман „Война и мир”!

 

 Валс, обичах те безкрайно,

валс – воал прозрачен, чист,

литнал към небе сияйно,

към звезди от аметист!

 

Валс! Данс! Данс! Чинели спират,

вятър духва спомен свеж,

стъпки валсови замират

във живот-водовъртеж1

 

13.03.2011

Колумбус