Мълчиш. Но тишината ми говори,
че в теб клокочат думи неизречени.
А ние само с погледите спорим
и всеки миг си ставаме далечни.

Мълчиш. И аз се мъча да отгатна
какво се крие зад това затишие,
в което онемява и Земята,
замлъкват зад прозореца и птиците.

Ще мине, знам. И нещо ще си кажем.
Но то ще бъде друг, различен миг.
Сега е тъмна тишина. И казън.
Невидимо в душите ни ръми.