Човекът и на сто години,
жадува вечно за любов.
Да търся ли за туй причини.
И да оспорвам  тоя зов.

Знам, всичко старостта ни взима...
И всичко времето руши!
Тя цветето на младостта отнема,
а  и душата не  теши!

Но във душата на човека,
живее жажда за любов,
поддържа ни от памтивека,
за нея пиша послеслов.

Макар човек на сто години,
в душата си е все човек,
и той по хиляди причини,
осмисля пътя си нелек
 

Единствено добрите чувства,
и в тъмното, със  нас вървят.
И само в тънкото изкуство,
те могат да се проявят!
  12.06.2013г. Драгойново