Няма нужда да търсиш в очите ми
Нещо вече отдавна отмито
От сълзите тъй дълго изтичали
Там във нощите тихо и скрито.
Колебах се и мислих дълбоко
Все във себе си грешката търсех
Но оказа се толкоз жестоко
От съдбата си да се отърся...
Дадох всичко от себе си с радост!
Търсех, чаках едничък сигнал...
Исках само да видя благост
И светът ми изглеждаше бял!
Но остава ми малка надежда,
Че дълбоко и тайничко в тебе
Ще опиташ в сърцето да гледаш
И да чуеш за обич шепне...