Бели платна

Раждаме се като бели платна,

идваме тук на планетата Земя,

всичко в живота ни оставя следа,

чертае своя път в диря една.

Дали сме преродени и стари грехове,

идваме с ограничения, кой ще разбере,

има ме ли карма, която ни тежи,

винаги в коловоза зорко ни следи?!?

Въпросът „Кой съм аз“ задаваме,

за всичко търсим обяснение,

в сложни загадки задълбаваме,

в ума си ровим за пояснение.

Сътворението за всичко е помислило,

ум – тяло – душа в едно създало,

дух силен да води ни е пратило,

и свободна воля на всекиго е дало.

Избори ежедневно правим,

и все чакаме в утрешния ден,

след като надеждите поправим,

чудесата да се случат и на мен.

Така живота ни минава,

отнесен във една омая,

все в търсене на Нещото отминава,

а в мигове на Сега сме спрени зная!

Със същността си трябва да се примирим,

такива каквито сме дошли,

на случващото и промяната се доверим,

в извора на мъдростта (любовта) сме отишли.

Тези бели платна – в цветове да обагрим,

с четките на съдбата смело да нашарим,

живота си палитра нека да направим,

сърцата си в любов оживим и с усмивката си ближния одухотворим!