След около два часа Даниел прегърна баща си, от който отпаднаха подозренията и беше освободен.
Мери бързо се свести и даде показания както за случилото се в ресторанта, така и на пътя, и властите се заеха с издирването на Борислав Леонтиев, още повече, че отпечатъците от гумите не съвпаднаха с тези на мерцедеса, който той е шофирал.
Иво се чувстваше безкрайно щастлив и горд със сина си, който беше успял да навърже всички детайли и да посочи истинският виновник\\адвоката му беше разказал всичко\\, за инцидента.
- Дани, синко, благодаря ти!
- Няма нужда, татко! Аз не повярвах, че ти си способен на нещо такова! Ти ще отидеш ли сега в болницата при г- жа Диана?
- Да! Албена е там и аз ще отида де я сменя. Смятам да остана и през нощта, а утре сутрин тя ще дойде да ме смени. Ти откарай Мери в селото и остани до нея, преживяла е голяма травма. Стой плътно до нея докато се възстанови. Ще държим връзка по телефона. И
поздрави леля Зорка и Кольо! Кажи им, че всичко ще се оправи, да не се тревожат!
- Хайде, Иво! Аз ще те откарам до болницата, а после ще отида до селото. Обещах на чаровната Албена да прекарам едно денонощие там и да си почина от градската шумотевица- каза усмихнат адвоката и смигна на Иво.
- Да тръгваме тогава- усмихна се и той и се сбогува нежно с Мери.
..................................
Мерцедесът спря пред дома на Диана и Даниел натисна клаксона, преди да помогне на Мери да слезе.
Леля Зорка ги посрещна просълзена и прегърна Мери, полюлявайки я като бебе:
- Мъничката ми, радвам са, че поне ти си добре! А майка ти как е, чедо?
- Тя е в болницата, но при нея са Албена и татко- вместо Мери, отговори Дани- Татко ви поздравява и утре ще дойде да ви информира по- подробно. Сега бихте ли ни отключили къщата? Мери е напълно изтощена и трябва да си полегне...
- Ей сегинка! Вий отивайти през комшулука, аз ша ви настигна- изрече лелята и изтича към къщи.
Даниел поведе Мери, която го погледна и тихо каза:
- Благодаря ти, Дани, за всичко!
- Няма нужда, правя каквото трябва, защото... Обичам те Мери!
- И аз те обичам, Дани...
Даниел я обърна към себе си и нежно я целуна по бузата, а тя се притисна и сгуши в него.
Лелята влезе в двора, но като ги видя така, спря и се върна. Прекръсти се и се помоли Бог да закриля, както тях, така и Диана и Иво. Тя беше усетила и техните трепети.
Даниел остави Мери на пейката под боровете и отиде да вземе ключа, мислейки си, че старата жена е забравила. Тя му ги подаде усмихната и каза, че по- късно ще им донесе нещо за ядене. Дани поблагодари и бързо изтича при Мери, а сърцето му пееше от радост \" И тя ме обича!\"
.......................................
Иво почука и тихо влезе в стаята на Диана. Албена го посрещна усмихната и го отведе до прозореца.
- Може би скоро ще се разбуди... Аз непрекъснато и говорех за случки от детството ни и за лудите ни младежки мечти. Преди около десетина минути Диана лекичко ми стисна ръката, с която държах нейната, сякаш ми даваше знак, че ме чува! Докторът каза така да продължаваме, ако искаме по- бързо да... се завърне между нас! А Мери как е, маестро?
- Много се радвам! И аз ще продължа да и говоря. Нося си и цигулката... ако лекарят позволи, ще и посвиря.
- Чудесно! Това наистина ще и помогне, тя толкова обича музиката...
- Албена, аз не съм сам тук, отвън чака моят приятел и адвокат, Алекс Попов. Каза, че заедно ще отидете на село. Дани и Мери вече заминаха, а лелята се е погрижила и за храната им.
- Ами, добре...- каза изчервена Албена- Ще тръгвам и аз, а ако има нещо, позвънете ми! Ще се отбия да видя младежите, а после ще разведа госта из селото. Ще го настаня да спи у нас, защото нямаме хотел на село...
- Приятно изкарване на вечерта! Алекс е много забавен събеседник, ще ви допадне! Поздравете младите, а така също и роднините на Диана!
Албена излезе и Иво приближи до леглото на бледата Диана. Седна, взе в своята ръка ръката И и лекичко я целуна. Тя потрепна и се отпусна в неговата.
- Скъпа моя, събуди се, аз съм тук! - прошепна Иво и отпусна глава върху гърдите и.
.............................
Алекс очакваше с нетърпение хубавата Албена, облегнат на колата и. Като я видя да слиза по стълбите на болницата, нещо трепна в гърдите му, но нямаше време да го анализира. Албена му се усмихна и го покани да се качи,
а после потегли бързо по посока на града.
- Ще се отбием в супермаркета да напазарувам, защото хладилникът ми е почти празен- тихо промълви и го погледна малко смутено, с мисълта \"Какво ли ще си помисли за мен?\"
- А аз ще сготвя! Не се смейте, аз съм превъзходен готвач и с удоволствие ще Ви приготвя някой от специалитетите си- каза усмихнат той, наблюдавайки с удоволствие руменината, избила на бузите и.
\" Чудесна е! Толкова естествена и чаровна жена отдавна не съм срещал!\"
Албена само се усмихна и си помисли-\" Какво ми става? От години не съм се чуствала така в присъствието на мъж, да не би...?\", но бързо прогони тази мисъл.
следва
aza_9