Къде отиде лятото? Къде е?
В очите ми остана и в сърцето.
На слънцето лъчите ще намериш
във топлата милувка на ръцете.

Къде е синевата на морето?
Завинаги я скрих във ириса.
Остана там простора на небето,
на летен дъжд остана мириса.

Дали си тръгна магията на изгрева,
прегръдката на слънчевия лъч?
Не е. Остана ми в усмивката -
със обещание за светъл сгряващ път.

Във мен е лятото. Живее в мен -
горещо, ярко, знойно и красиво.
Искаш ли от него да си запленен -
със нежните си пръсти докосни ме.

val - Валентина Цвяткова