Преди да те измисля, те сънувах -

първичен, страховит и дързък.

Нахлу в съня ми, без да питаш.

И люлка от звезди ми върза.

Преди да те открия, те докоснах -

изплашен, малко див, и нетипичен.

Нахлу в деня ми като слънце.

Но облак сив тъй бързо те погълна.

Преди да те целуна... А не съм ли?!

Сега ще го направя. Да, нарочно.

От твойте устни еликсир да пия.

Целувам те, но ти не трепна... жив ли?!

Преди да те изгубя, те намерих -

ранен до болка, и дори суетен.

Погледна ме, а после се обърна.

Изчезна като сянка - в битието...