Ти идваш с болката
и си отиваш,
омръзна ми дори
да ме боли.
Заспиваш пак без мен,
без мен заспиваш,
аз тебе чакам,
но къде си ти?
И питам се
това ли ще изстрадам
в живота си,
от тебе вдъхновен?
Опитам ли се да летя,
аз падам,
но пак оставам
твой обичан фен.
И ме боли,
че трудно те разбирам,
уж тебе чакам,
но защо ли пак
заспивам и се будя
и заспивам,
отива си денят,
остава мрак.