Изрязана с костура от чаршия
на сянката най-черната снага,
протегна се, изви прекрасна шия,
преструвайки се силом на дъга.
Там гълъби, взривени на площада,
избухнаха със хиляди крила,
но тази бомба, безконтролно млада,
превърна се в безбройни хвърчила.
А старците във двете кафенета
допиваха горчилката живот.
Отдавна спрели личната вендета,
поддържаха разклатения свод.
По-долу малко, сладоледът ляга
във чудото на детските очи.
Гълчавата по всички ъгли бяга -
звънтящи думи, смях и веселби...
Чак най-накрая, най-прекрасни идват
по тъмното блестящите очи.
С преизобилна щедрост те изстрелват
живот, наслада и безброй мечти.
На лунна светлина тя пак е тука,
но пуст е вече призрачният свят.
Играе си със покрива, с капчука...
но няма вече нито капка цвят.
Единствено на влюбените пада
притиснати на пейката в нощта.
Но те се сливат във една монада.
На кой му трябва сянка в любовта?
Стефан Стефанов
03.09.2013 GBBG
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me