Миг във поглед спотаен
беше твоята любов,
щрих от рая подарен,
дълъг безпаметно зов.
Очите ми не пишат
и умът ми не чете
име на момиче-
разделило кръст на две.
В живота си, кротко, стоя
а той е сам, на късен час-
любовта я изтърва
без да отрони зрънце глас.
Моят стих е само сън,
който ти не ще сънуваш,
за сбогом, мила, съм дошъл-
докато другия целуваш...!