събудени във тебе истини,
след отлив! На едно Море.
Заминало си. Необмислено.
(Навярно е при друг поет).

Пак с облачето в небесата,
предхождащо самия дъжд,
от Господаря им изпратен!
И със деня, изтичащ бързо.

Разбира се и със Щурчето,
там в стихналата равнина!
Последния звънец и Петък.
Безгрижният, тогава град!

Със птиците насред гората!
И с пълният! С човеци Дом!
Септември е изцяло златен!
И пак е пръв! Преди Годо̀...