Заминах да работя в чужбина,
за да пращам пари на Нина.
Тя е моята скримна съпруга,
освен нея си нямам друга.

Мина се време - аз тук, тя там.
Тъгувах за нея всеки ден сам.
Често любовни излеяния валяха.
Клетви за вярност ли, Боже, не бяха...

Връщам се аз след година и половина
и виждам, че дундурка бебе моята Нина.
Шокиран и задавам въпроси безброй.
\"Разбира се, че е от теб детето, скъпи мой!\"

\"Как така! Мен ме нямаше дълго време?
Как е възможно това? Дявол да го вземе?\"
\"Скъпи! Ти ми направи жест огромен
и ми изпрати твоя снимка за спомен!\"

\"Тя е причината, че станах майка!\"-
погледна ме Нина без да се вайка.
\"Вярвай ми, скъпи! Виж! Честен кръст!\"
\"Но, Нина! Там не бях в цял ръст!\"