Ще се разминем като капки дъжд
във полет, устремени към земята.
Като две сълзи от едно око,
отронени в нега горчиво-сладка.
В сърцата ни, с еднакъв ритъм биещи,
ще соленее после само споменът.
Ръцете ни, с еднаква топлина изгарящи,
полека ще изстинат настрана от огъня.
Гърдите ми, ранени бели птици
ще боледуват от копнеж за твоята милувка.
Устата ми, разплакана, ще моли
съня да върне сладостно целувките ти.
И в паметта ми дълго ще вали оная пролет
на нашите щастливи мигове.
Ако можеш да излъжеш себе си - добре.
Но мен не можеш... Ще се разминем.