Наесен всички плодове узряват
и пак наесен пИлците броим.
В умът ни зрели мисли си вселяват
и все наесен къщите строим.

И всяка есен все ни натъжава-
ги няма лятото и пролетта.
И цялата природа пожълтява,
дори е уморена и пръстта.

И есенният вятър разпилява
обрулени листа и цветове.
И само есента си позволява
да мие всичките ни грехове.

И с някаква предзимна бяла треска
забулва дни и нощи във мъгла.
И всеки бърза, бърза още днеска
да свърши от конеца до игла.

ЯтА изпращаме със тъжен поглед
далеч в посоката към топъл юг
и правим всеки ден последен оглед
дали за зима сме готови тук.

И чак когато сняг ни пак затрупа
и есента остане под листа,
тогава знам: във своята хралупа
ще чакаме до лудост пролетта.