Когато от мъка човек достигне
дълбоко до дъното на пропастта,
в дар Господ му дава обич, тя-
криле да полети той далече по света.

Любовта си е богатство безмерно,
което се от двама души множи,
но тя и сама е безценен дар божи
и когато сама не се сподели.

Тя те прави щедър, неизказно благ
със озарено и красиво лице.
Може да те вдъхнови с творчески плам
да имаш голямо, горещо сърце.

Човек чувства се толкова ощетен,
толкова много ограбен остава,
щом той не може в своя кратък ден
да узнай радост човешка такава.

Но тя е и мъка, тя е и сълзи,
може тя да е и човешка драма.
Искаш да познаеш щастието ли,
то знай, че затова нужни са двама.

Какво не бих дала да видя две
думички от мене така желани
във твое нежно и добро писъмце:
„ Здравей, скъпа ми, мила ми Ани! „

Аз тебе обичам, но ти мене не.
Защо ли съдбата пак ме наказа?
Обичният съпруг тя ми отне,
а ти още обична дума не каза.

Затова ще се радвам на дар божи.
тази обич ми дава на мен сила.
Ще се боря самичка както може,
но искам да съм обичана, мила.

Ще си кажем ли с тебе някога ний
ще се разберем ли със „ да” или „ не”
или винаги между нас ще стои
нищо не значещо многоточие?