Отиваш ли си лято, безметежно
къде, защо и кой ти разреши?
Прибоят на морето плаче в синьо
за слънцето, къде ли ти го скри.

И плажа стене, пуст и тъй безкраен
животът спира, някак отегчен,
летовниците няма ги, чадъри празни
скелетно прозират в мълчаливият си ден.

Отиваш ли си лято, топло, нежно
къде, защо и кой ти позволи?
Морето стене, небето сълзи рони
и вятъра отвява щастливите ни дни.