Вятърът, развързал коси,
пътят, извит до безкрайност,
птицата, къде отлита,
облакът, в пек да ме пази,
листото, де ми нанизва,
броеницата от залези.
Живея с имането си,
усмивките за нищо,
тананикащите птици,
щурците в нивата на хляба,
отелът любил ягоди
и ябълки, от сладостта червиви!
И всичко ми е сладко,
когато тичат около мен,
игривите очи на изгреви,
направили от мен погача,
де всичко може да нахрани.