Самодивски, пристъпвам в жаравата.
Нестинарски, разплела коси.
И във полет с душа, синьоплава,
поря облаци с мисли -мечти.
Вещенарка измислена. Аз ли съм,
илюзорно безплътна жена?
Сбирам в шепи сама, в незабрава,
билки росни и сбъдвам деня.
Онзи ден, в който болката, дивата,
във душата която гори,
ще прерасне във песен звънлива,
и ще стигне до дивни земи.
Гдето свети звездицата, моята
на обичната рожба сега,
и където, същинска секвоя
ще докосвам във транс вечността.
Ще се слея с небето, безбрежното,
с полъх тих ще обгръщам света,
ще възпявам завинаги... прежното,
до мига... в който пак се родя.