Ограби битието моя сън,
превърна го в кошмар, изпълнен с драма.
По хамлетовски питам дали съм
пореден спомен твой, или ме няма.

Дали душата вече обося,
а може би се спъна в мисли нисши?
Защо чета по-често Богосян
и ровя в постулатите на Ницше? 

Въпроси ли? Не, ехо от страстта
рисува днес писалката сиротна.
Без тебе, в мен животът опустя,
приличам на простреляно животно.

Едничка крачка, малка като миг,
а всъщност се оказа невъзможна.
Поисках да летя, ала открих –
крилете ми прекършени са, Боже!