Четвърта част

            Емил нищо не разбра. Беше на летището, когато чу гласа на Ася. Шумът от излитащия самолет преплете думите й. Къде беше тя? Не беше му говорила за бившия си мъж, нито пък той я попита някога за него. Вярваше й и я искаше такава каквато е, нищо друго не го интересуваше, но сега? Какви планове? Животът на любимата жена или неговият? Не беше сигурен какво точно оня ще направи, но явно някъде се подготвяше атентат или крупен обир за въоръжаване на терористи…
            Не можеше да си намери място в това огромно пространство. Край него минаваха хора, всеки с проблемите и грижите си. Какво да прави?... Да, да, точно така! Свърза се отново грузинския си приятел. Поиска от него справка за Димитър. Същото запитване отправи и на един стар колега от София. Все някой щеше да знае какъв е и какво търси в Аджария. После извади снимката на Ася и тръгна да разпитва за нея. Първо в отделението за проверка на паспортите, а после в багажното. Там разбра, че някакъв българин е освободил куфара й. Представил се за неин съпруг. Ясно!... След това обиколи билетните гишета и една продавачка заяви, че въпросната дама е гледала таблото на автобусите. Завъртя се и навън около кафенето. Никой нищо не беше видял. Стана му криво. В този момент не искаше да знае, че е мъж, защото му се плачеше и го болеше някъде вътре дълбоко в него…
            Някой го дръпна за ръката. Беше едно десетгодишно хлапе, от тези които просеха:
            - Господине, аз знам… Видях красивата жена… Тя изпи едно шише кумис и после припадна… Един джигит я качи на коня си и тръгна към планината…
            Джигит? Тук, на летището в това цивилизовано място? Та планината беше далече, а имаше и няколко гори. Знаеше грузински и руски добре, така че благодари на момчето и му купи един шоколад. Сега му стана ясно какво имаше предвид Ася за коняря. Замисли се. Можеше да е навсякъде…

 Пета част

            В същото време Ася също мислеше, само че как да избяга. Защо пък не? Всяка жена е успявала, може и тя да опита! Трябваше по-рано да се сети да използва тайното женско оръжие. Кой мъж би устоял? Превъзмогна страха си, пое дълбоко въздух и бавно издиша. Леко се протегна, после изви тяло, направи чупка в кръста и гърдите й изпъкнаха. Видя  как джигита облиза устните си и тя повярва в плана си. Хвана отзад дланите си и се изпъчи така, че едно от копчетата на блузата й се скъса и изхвърча напред. Част от тялото й се показа. Мъжът отсреща стана неспокоен и свали калпака си. Ася вече беше по-сигурна в себе си. Легна по гръб в сламата, отметна небрежно косата си и прокара пръсти по шията си, сякаш искаше да прикрие показалата се плът. После хвана полата си и я повдигна нагоре-надолу, уж да се разхлади от горещината. Джигитът се изпоти и започна да се движи насам-натам, а конюшнята му се стори много малка. Младата жена това й чакаше. Хвана глезена си първо и го разтри леко, а  след това плъзна ръка нагоре по крака си. После дръпна края на полата си и завъртя пръстите си около нея. Тя се повдигна и мъжът видя стройния дълъг крак. Не издържа. Възбудата се оказа по-силна от него. Тая покана не беше за друг, поне така си мислеше, а жената беше готина…
            Свали колана си и се наслади на гледката като скъсяваше разстоянието. После смъкна панталона си и легна върху нея, като ръцете му трепереха и мачкаха тялото й. Тя се размърда и това го подлуди още повече, но не разбра какво го очаква. Ася измъкна бавно подковата изпод себе си, замахна силно и я стовари върху главата му. После пак и пак… Дори сама се зачуди на смелостта си. Човекът загуби съзнание. Жената го блъсна грубо и въздъхна. После изхлузи ботушите  и панталоните и ги навлече. Облече и рубашката му. Бяха й по мярка. Нейните маратонки щяха да й свършат работа и затова ги извади от куфара. Погледна мъжа и се усмихна. Навлече му полата си и метна блузата си върху му, обу му и ботушите. След това откачи някакво тънко въжето от близката греда и стегна здраво отзад ръцете на мъжа. Завъртя въжето около тялото, после около двата крака и стегна глезените един до друг. Възелът беше жесток. Джигитът беше все още в безсъзнание и представляваше една смешна и жалка картинка… Ася прерови багажа си и взе само документите за самоличност. Мобилният липсваше. Въпреки това беше доволна...
            Навън я чакаше неизвестността, но тя не се уплаши. Заключи конюшнята с окачения катинар и се огледа. Намираше се на голяма поляна в гората. Смрачяваше се. В далечината видя някакви светлини. Обиколи сградата и зад нея откри вързания за дървото кон. Господи! Не беше яздила повече от десет години. Тогава тренираше, но при едно състезание падна и си счупи крака. После се отказа. Страхуваше се да не пострада пак. А сега? … Ами, ако?... Нямаше друг избор. Трябваше да опита. Погали животното, пое дълбоко въздух, качи крака си на стремето, преметна другия крак и се настани удобно. Конят само изпръхтя леко и тя го пришпори по пътя към светлините…
            Наближи и видя бензиностанция., а близо до нея някаква пристройка, явно мотел. Ася слезе бавно от коня и го пусна . В бързината не се сети къде и за какво да го върже. Наоколо нямаше никого. Заобиколи бензиностанцията. Тогава чу музика и гласове. Приближи и се скри в сянката на дървото, което беше точно до прозореца. Дори не се изненада от гледката. Димитър, бившият й съпруг беше се разположил на някакъв стол-кресло, а около него три руси красавици извиваха телата си. На масата имаше няколко празни бутилки водка и паднали чаши. Непознат мъж лежеше пиян на пода Ясно! Не му беше за първи път на “нейничкия”. Ася знаеше, че става разсеян, щом види жени и реши да провери нещо.
            Оказа се права. Джипът стоеше зад мотела, а ключовете бяха на таблото. Не беше карала такава тежка кола, но винаги има първи път. Запали я лесно и натисна газта. Излезе на пътя и видя табелата за столицата Батуми. Пътят криволичеше насам-натам, но тя държеше кормилото здраво.
            Дълго кара. Беше уморена, мръсна, жадна и гладна, но тръсна главата си. Даде си кураж, когато видя отново светлини. Предстоеше й някакъв завой и тогава чу сирената. Закова рязко спирачките. Пред нея стоеше кола на аджарската полиция. Поискаха й документите и я попитаха нещо първо на грузински, а след това на руски.
            -  Ваш автомобиль? Откуда вы ?
            Сви рамене. Толкова странно беше всичко, което й се случи и имаше чувството,че гледа някакъв филм. Не знаеше какво да им каже, а те най -учтиво я помолиха да ги последва. Закараха я в близкото управление. Дадоха й чаша вода и я оставиха сама. Не можеше да мръдне без паспорта си. Облегна се на стола и се унесе. Едва не подскочи, като чу името си:
            - Ася! Миличката ми тя… Невероятна си!
            Не вярваше на очите си. Пред нея стоеше нейният Емил. Сънуваше ли? Нима всичко свърши така бързо! Явно имаше късмет! Обясни му доколкото можа къде е бившияат й и къде се намира конюшнята. Той я прегърна и я целуна нежно и страсно, а тя се разплака. После я помъкна нанякъде, а тя вървеше и спеше. Дори и душът в банята беше като сън. След това я положи нежно в леглото и започна да й разправя как неговият приятел от София му пратил сведения за Димитър, че бил мафиот и избягал зад граница, как другият му приятел от Грузия дал номера на джипа му за издирване и така са я намерили, но тя не чуваше нищо. Не чу й позвъняването на телефона, нито видя пристигналия доклад на факса, че са заловили нейните похитители. Спеше дълбоко и сънуваше морския курорт в Кобулети, където Емил й беше обещал да я заведе още когато бяха във Варна…
            На другия ден той наиситна я заведе там, където направиха сватбата си и прекараха медения си месец в красиво опиянение. Скоро след това взеха и Мони при себе си. Всичко беше невероятно като самата им любов…
 

            - Край!... Благодаря ви, дами и господа! Получи се страхотно. Добра игра. Има и любов, и напрежение, и драматизъм… Ще се видим на премиерата!
            Режисьорът въздъхна. Беше минал още един епизод от живота му, изпълнен с интерес по снимачните площадки. Беше доволен, че има такъв страхотен екип. Чакаше го най-важната работа – с монтажниците за сглобяване на частите, със звукооператора за ефектите и с композитора, за да подсили всичко.
            Артистите също бяха доволни. Особено тези, които бяха в ролите на Ася и Емил. Те просто се влюбиха един в друг и сега се целуваха, без да се съобразяват с другите.
            Режисьорът се усмихна:
            - Ех, младост!
            И точно в този момент му хрумна заглавието на филма – “Любов в Аджария”.

Рая Вид, 04.09.2013