От дълъг път си идваш сине.

Краката ти са уморени.

Сега си вече у дома.

Ще можеш дъх да си поемеш.

Ти просто поседни до мене.

На мъжкия ти вече врат

пулсира вена.

Сърцето ти със моето

препуска бясно.

Дали е от умора

или от вълнение?

Да можех болката си

да покажа и да извикам:

\"Синко много те обичам

и всеки ден без теб

за мен е празен\".

Но вече твоя път

в страни от моя тича.

Ще чакам пак отново тук

до мене дъх да си поемеш.