От дълъг път си идваш сине.
Краката ти са уморени.
Сега си вече у дома.
Ще можеш дъх да си поемеш.
Ти просто поседни до мене.
На мъжкия ти вече врат
пулсира вена.
Сърцето ти със моето
препуска бясно.
Дали е от умора
или от вълнение?
Да можех болката си
да покажа и да извикам:
\"Синко много те обичам
и всеки ден без теб
за мен е празен\".
Но вече твоя път
в страни от моя тича.
Ще чакам пак отново тук
до мене дъх да си поемеш.