С молив и четка във сърцето
рисувах, мила, твой портрет.
Със тях изваях ти лицето
по моя си познат секрет.

И в нашата любовна рамка
затворих образа ти мил.
Животът- неговата мамка,
без теб ми беше, като гнил.

От тоз портрет сега извира
и първия любовен зов.
От него всеки ще разбира,
че си ми първата любов.

А аз- поета и художник,
калич портрета на стена,
през поглада на стар триножник
се влюбвам пак във теб, жена!