В дъждовна нощ рождения му ден празнувам.
Той - няма го. Какво, че не е тук.
Балоните сама надувам.
Покани - няма, гости - няма, само аз - напук!
Поднасям му подаръка на масата.
Наливам уиски - за добре дошла.
-Наздраве! - казвам, вдигам чашата
и отпивам глътката едва..
- За неговото здраве да е! (И за мойта хубост).
Доливам в чашата.. Рожден ден, все пак. Нали така?!
Дори да се излагам, дори и да е лудост -
рожденик липсва и съм сам сама...
Похапвам сандвичи и торта -
на истински съвсем да заприлича,
двадесет и осем свещи му запалих. После кротнах.
Специална нощ - специален мъж обичам!
И жив и здрав да е, дай, Боже!
И всички хубави неща да му се случат..
Захвърлям панделката. Ех, поне да можеше
на рождения му ден да го целуна...