Сляла се в едно с реката буйна,
пенесто в годините препускам...
Снага изправям бързоструйна,
времето нахално с зъби хрускам...
Захвърлям вече отеснялото сетре,
крилете си измачкани разпервам...
О, ужас!... Те не са ми две!...
Къде е другото?... Къде ще го намеря?
Замлъкнала, сама седя тъй дълго,
старателно градинката почиствам,
мига очаквам, в който мъдро
лис по лист той ще ме разлиства...
Или от взиране душата ще политне,
водач на птиците еднопосочно ще се рее...
След нея есенният вятър ще утихне,
а Земята с един живот ще остарее...