Майката на Даниел, жена на 43 години, типична италианка - мургава, стройна, с красива черна коса и изразителни, тъмни очи, седеше на терасата в топлата вечер и поглеждаше час по час мобилния си телефон.
От вчера очакваше да и се обади Дани, за да и каже кога пристига. Беше свалила траура си, да не обяснява излишно за починалото си дете, за което с Борислав решиха да не говорят пред Дани и пред неговата дъщеря Мери. Той настоя да прочисти къщата от играчки, дрехи и снимки на Тереза. Може би е по-добре те да не знаят, че са имали сестра, а още повече, че е била \"даун\"...
- Но защо не се обажда? Дали пък баща му не е размислил и не му е позволил да дойде?...
Сърцето и се сви от болка и тя заплака.
Как живота и отмъсти за това, което направи! Обичаше Иво безумно, ожениха се с много любов, създадоха си дом и едно красиво, здраво момченце... И всичко в живота и беше добре, до появата на Борислав в техния живот.
Ив беше станал известен и все по- често го канеха на концерти по целия свят. Дългите му отсъствия не и се отразяваха добре, ставаше нервна, скучаеше... А приятелят му... винаги беше до нея! Беше чаровен, забавен и весел. Извеждаше я, забавляваше я и флиртуваше с нея, което я караше да се чувства красива и желана. Даже не усети в кой точно момент се влюби в него, въпреки голямата обич и привързаност, които изпитваше към Ив. И когато той замина на двумесечно турне в Америка, неизбежното се случи, тя се озова в едно легло с Борислав...
- О, Господи, много съжалявам, че нараних Ив така! Но Ти ме наказа достатъчно с раждането на нещастната ми Тересита, а после и с нейната загуба! Не ме наказвай отново! Така се надявам да прегърна най-сетне скъпото си момченце...
- Не издържам повече! Ще му се обадя! - тя решетелно избра номерът на Даниел и зачака да отговори със свито сърце.
................
Дани тъкмо се приближаваше до Мери, когато телефонът му иззвъня. Помисли, че е баща му и каза:
- Татко, всичко наред ли е там? - но веднага заговари на италиански - Моля?!... Не очаквах точно теб да чуя... Нищо не се е случило! А ти защо ми звъниш?...Няма да се запиша! Не, реших, че няма да дойда!... Не желая да идвам там!... Не, не е на татко, това е мое решение! Искам да те попитам, съпругът ти в къщи ли си е?... А къде е?... Как така не знаеш?!... Нищо, просто питам!... Така ли?... Това изобщо не ме интересува, отдавна съм свикнал без теб, а и ти без мен! Сега затварям, че съм зает, чао! - и затвори намръщен мобифона си.
- С майка си ли говори? - тихо попита Мери.
- Да... Мери, баща ти все още не се е прибрал в Милано. Да се надяваме, че полицията го е открила - каза Дани и я прегърна.
- Да се прибираме, изтощена съм и искам да си легна.
- Леля ти каза, че ще ни донесе вечеря...
- Може би по-
късно ще хапна нещо. Сега искам да поспя. Ти, ако си гладен, яж.
- Ще те придружа до горе , а после ще отида да си взема душ. От два дена съм потен и мръсен...
- Къде, в онази \"допотопна баня\" ли?- усмихна се Мери.
- Чудесна си е банята! Бях голям глупак и се държах като сноб, извинявай!
- Радвам се, че си го признаваш! Ти си чудесен глупчо, Дани, радвам се, че сме приятели!
Даниел я целуна нежно и я остави да си легне, а той излезе навън и седна под елите, искаше да каже на баща си за проведеният телефонен разговор с майка му.
...................
След разговора със Дани, Иво поседя замислен в коридора, където беше излязъл да говори. \"Значи е възможно да са го заловили вече... Е, всеки сам си прави съдбата!\"
Иво прекара почти цялата нощ на стола до леглото на Диана. Държейки ръката и, той и разказваше за своето детство, за света на музиката, който е далеч по- красив и вълнуващ от този, който живеят хората, за своята любов към нея...
Не беше разбрал кога пръстите и се бяха свили около неговите, но усети това в един момент и повярва със целото си съре, че тя го чува и разбира. Той я стисна лекичко и зачака ответ. След няколко секунди, тя откликна. Зарадван,
той се пресегна и натисна звънеца над леглото.
След малко се появи дежурната сестра и попита:
- Какво става, някакъв проблем ли има? - тя погледна болната, а после към мониторите.
- Не, не, всичко е наред! Искам само да Ви кажа, че Диана ме чува и разбира, защото вече на два пъти ми стисна ръката, докато и говорех.
- Много се радвам! Ще кажа на дежурния лекар - сестрата тръгна усмихната към вратата, но Иво я спря:
- Дали ще пречи, тихичко да и посвиря? Тя е пианистка и обича музиката. Това само би и помогнало, мисля - каза той, разкопчавайки калъфа на цигулката си.
- Не знам... - рече сестрата, но като видя огромното разочарование върху посърналото му лице, се засмя и махна с ръка- Посвирете и, но съвсем тихичко! Само, че аз никога не съм Ви давала съгласието си, нали?
Той кимна усмихнат, почака да излезе и да затвори вратата, и засвири съвсем тихо и нежно, като наблюдаваше лицето на Диана.
Очите и потрепнаха, но не се отвориха. Но пък устните и се разтеглиха леко като за усмивка!
Иво беше така вглъбен да наблюдава реакциите и, че изобщо не усети как някой отвори вратата. Той свиреше с цялата си душа и сърце и се молеше Диана да реагира, да се завърне отново при него. Забеляза, че тя леко помръдна пръстите на лявата си ръка, сякаш натискаше клавиши и без да се усети, с радостно вълнение засвири по- силно. В стаята сякаш се втурна пролетния вятър, бълбукаха пролетни води... Музиката се носеше дръзко и сякаш увличаше Диана. Тя помръдна глава, въздъхна дълбоко и отвори очи.
Иво спря да свири и се надвеси над нея:
- Тук съм, любима, при теб съм!
- Браво, господине! Чудесно се справихте! А сега, отстъпете и аз да се справя на свой ред - каза лекарят, потупвайки го по рамото.
- Извинете... Но тя се върна,нали?!
- Сега ще разберем! Моля изчакайте отвън, ще Ви повикам след малко- каза лекарят и се зае с апаратурата.
Иво излезе заднешком, загледан в Диана, която все още беше с отворени очи, но гледаща право нагоре, а не към него.
....................
следва
aza_9