Докосва ме ръката ти,
разбирам,
от нея само
получавам ток.
И струва ми се,
че ще колабирам,
от допира ти -
допира на Бог.
Притискаш се до мене,
не разбирам
такава обич
как да задържа.
Понякога си мисля,
че умирам.
След дива обич
пак да се родя.
И пак да ме докоснеш
в тъмнината,
и пак ако така
ме удря ток,
ще зная,
че оставаш ти Жената...
Любима моя,
мой единствен Бог.