Една котана пъстра днес ме спря.
Погали ми се нежно във ръката.
\"Галюша\" я нарекох. Ей така,
че много бе гальовна таз мърката.
Бе косъмът и\' фин като коприна,
бе пъстра като цъфнала градина.
Нослето и\' бе беличко съвсем,
бе снежно бял и нейният корем.
Поглезихме се и помъркахме си двете,
а после яхнахме отново ветровете.
И всяка във посоката пое си.
Галюша мила, в този миг къде си?