любима, ти си началото на това старо време

за теб благодаря дълго като бъдеще без теб

вратовръзката която никога не сложих на шията

край с остър ръб в коридор измит от всяка светлина

самоубийци, шарените точки на самотна вратовръзка

коридор през който сенките преминаха и старостта е на мода

чакаме слънцето покорно на фалшива вечност да се роди

скъпа всички онези шарени точки който никога

някога бяха само бели правят любовта безсрочна

виждам, бавно ме напускаш като последна декемврийска вечер

напредваме в тунела на времето, и пак закъсняваме за тази среща

сянката на последния автобус минава, автобусът го няма

аз гледам веждите на онзи шофьор и правя обратен завой

за да бъде цялото бъдеще минало и всичко да бъде зад завоя

любима моя всяка истина си има прашна история

мисълта е черно-градски превоз докато някой изостава

сега любима моя долината на мрачната сянка е светла

за да преместиш мислите от реалността на моя разум

искам да те целуна и после да изчезна за 365 дни

да обиколя слънцето и да дойда с две дози светлина

ти си вселена за да те обикалям си моето слънце

обичам да обичам да гледам как у теб е моя прозорец

да гледам нашата любов на всеки бряг с затворени очи

трудно е да се събудиш когато дори не спиш

за да стигна до теб и да забравя за страха

аз никога няма да мога да те докосна както

небето не успя да докосне душата ти и нейните сълзи

зная ще дойде ден и пак ще съм пред огледалото

а ти ще си в пещерата на всяко мое огледало

ще гледам как бягаш от мен и този ден ще е вечен

часът на смъртта е изтрит от тази история

покрита в тясна мъгла

любовта не умира