Разпиля се като магия нощта
и полазиха вкупом спомените.
Поръсих с прах раните душевни,
за да заздравеят бързо и да не кървят.
Изпълзя от нищото и тишината,
приглуши слуха до глухота.
Взех си стръкче безстрашие за кураж,
до сутринта ако сън не ме хване.
Изпитах до край всяка вероятност,
да не ме заклещи самотата.
И все пак макар сама,не чувствам самота,
щом спомена за теб диша до мене.
05.09.2013 година
Галина Петрова Данкова