Изпей ми песен,
нарисувай ми душа.
Изплети ми лабиринт от истини
и тогава поискай да тръгна сама...
Натам, накъдето света не се вижда,
а минало и бъдещо са във една графа.
Изтласкай гюллета от гняв,
но за него не искам да ставам мъченик.
Не ме убивай с твоята не-вяра.
От своя дом със яд не ме гони.
Аз сама ще поема нататък,
но само ако ми покажеш,че съм сгрешила.
История светла или мрачна,
вместо кръст ще нарамя занапред.
Аз не съм от желязо,
а човек със душа... на поет.
Тогава за мен недей да плачеш,
щом не си разбрал от нея нито ред,
когато си тръгна от съдбата ти... Недей!
05.09.2013 година
Галина Петрова Данкова