И няма остатък, нито излишък,
накъсах всичко, без да мисля.
И няма сълзи, нито вяра в нищо,
спомените срутих, миналото заличих.
И няма минус,нито плюс,
в не-запазените мигове.
Нито носталгия, нито нужда,
имам от тях, за да продължа.
Ще гледам в очите всеки новодошъл,
в душата ми, в дома, в сърцето...
Ще се пусна на щастието по течението...
Кой ще дойде с мен точно сега?
04.09.2013 година
Галина Петрова Данкова