Роди се с тъмен облак – пролетен,
но с появата – от слънцето ти беше приютен и посветен,
от затъмнено стана просветлено,
майският следобед посрещна те, окрилено.
В съня ми се бе явил,
за своето съществуване ми бе заявил,
красиво момченце (ми) се бе появил,
името си каза и усмивката си ми показа.
Когато зърнах те за първи път,
познах те, беше ти – от кръв и плът,
дойде при мен като дар голям,
и смисъл на живота ми придаде по-голям.
Взирам се в невинните очички,
и протягат все към мен малките ръчички,
майчиното ми сърце в обич потрепва,
от любов прелива и света ни с нежност залива.
Прегръщам те и всичко в мен замлъква –
умът ми стихва, бурята от емоции затихва,
в свят на покой ме вкарваш,
и в състояние на блаженство ме докарваш.
Поглеждам те, усещам те…
Потъвам, съществувам…
Във Цялото присъствам,
себе си във теб откривам и израствам.
Сила в съществото ми се влива,
извираща от Извора, да ни закриля,
благодарност на Природата отправям,
и пред величието на Замисъла се прекланям.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me