Роди се с тъмен облак – пролетен,

но с появата – от слънцето ти беше приютен и посветен,

от затъмнено стана просветлено,

майският следобед посрещна те, окрилено.

В съня ми се бе явил,

за своето съществуване ми бе заявил,

красиво момченце (ми) се бе появил,

името си каза и усмивката си ми показа.

Когато зърнах те за първи път,

познах те, беше ти – от кръв и плът,

дойде при мен като дар голям,

и смисъл на живота ми придаде по-голям.

Взирам се в невинните очички,

и протягат все към мен малките ръчички,

майчиното ми сърце в обич потрепва,

от любов прелива и света ни с нежност залива.

Прегръщам те и всичко в мен замлъква –

умът ми стихва, бурята от емоции затихва,

в свят на покой ме вкарваш,

и в състояние на блаженство ме докарваш.

Поглеждам те, усещам те…

Потъвам, съществувам…

Във Цялото присъствам,

себе си във теб откривам и израствам.

Сила в съществото ми се влива,

извираща от Извора, да ни закриля,

благодарност на Природата отправям,

и пред величието на Замисъла се прекланям.