Търсих го на шир и длъж
да го срещна този мъж.
Както семки чоплих аз
и го стрелнах хоп от раз.

Влюбих се безумно в Тони.
Той беше мъж за милиони.
Прибрах го в къщи. Той е мой.
Без закани и без бой.

А той излезе душа човек.
Неуморен в студ и пек.
Готви, чисти и прибира.
По цял ден работа намира.

Глади, меси и простира.
Закуска в леглото сервира.
Съгласен е винаги с мен.
Цветя ми носи всеки ден.

В кревата е като фурия яка.
При чужди булки той не бяга.
В очите ме гледа и козирува
и подаръци скъпи ми купува.

С него се живее леко и това го знам,
но има един кусур- \"Ей, такъв?\"- голям.
Не мога да му се скарам поне веднъж.
\"Че за какво ми е притрябвал такъв мъж?\"