И без друго, всичкото ни - нищо е.
Празна е на истината пазвата.
Няма ни в космическото виждане.
Няма пред кого да се доказваме.
И без друго са безпътни дирите,
по които бродим и оставаме.
Спъваме се в своето припиране,
всяка цел е само оковаване.
И без друго слаби са ни силите -
своите предели не пресичаме.
Ангели съзираме в рептилите
и любов - в себичното обичане.
Без това от думите ни - кактуси
нежността отдавна е проплакала.
Сменяме декори или статуси,
но един и същ ни е спектакъла.
Публиката с укор, ту възторжено
в този свят посреща и изпраща ни.
Но сърцето в Другото е вложено -
в светлия покой на Настоящето.
Ако ти, притиснат от безсмислие,
изтечеш без страх и колебание -
ще се влееш в онзи извор-чистия,
на неизразимо Съзидание.
онтевсоп